АРХИВНИ СНИМКИ

https://lh3.googleusercontent.com/-xHvUUdylppo/XdZmGB0jAqI/AAAAAAAAWf0/8DMXC1YfCacce2qK6txCCt2wBX4-fLMVgCLcBGAsYHQ/h1200/travel-mini.png

АРХИВНИ СНИМКИ

Снимки и техните истории от близкото и далечно минало


вероятно в периода 1881-1892
Анастасия Тошева с ученички от Девическата гимназия (днешната сграда на Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“). В историята си Девическата гимназия подготвя хиляди учителки - процентно най-много учителски кадри за девическите училища в България.
1887
Възпитанички на Старозагорската девическа гимназия с техните учители Анастасия Тошева и Александър Козаров. Снимка от завършване на VI клас.

Из дневника на ген-майор Георги Абаджиев:
  • 2 окт. 1885 г. (стар стил): „в девическата гимназия учели само преди пладне, а след пладне шиели“.
  • 9 септ. 1885 г.: „Във време на водосвета учителките от Старозагорската девическа гимназия пожелаха добър път на всички офицери с раздаване всекиму по един букет.
ок. 1869 г.
Знаете ли, че {под съмнение е, защото вероятно става въпрос за друго девическо училище в Стара Загора!} през 1869 г. в Девическото училище постъпва 13-годишната Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня). Избрана е от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Петгодишния курс на обучение Райна завършва за четири, с отличен успех, похвална грамота и награда.
1894, 27 юни
На 27 юни 1894 г. адвокат Христо Кожухаров дарява на библиотеката на Девическата гимназия препис (десетата преправка от 1837 г.) на Паисиевата история. Ученият Боню Ангелов анализира тази преправка и заключава, че произлиза от преписа на поп Йоан от Змейово от 1830 г. Преписът има за първообраз Рилската препратка (редакция) на Паисиевата история от 1825 г. В своята преписка той е вмъквал сакрални думи, които да разбудят духа за бленуваната свобода. Преписите на История славянобългарска са около 70, а само преправките на поп Йоановия препис от село Змейово са единадесет.

След създаване на Археологическото дружество в Стара Загора през 1907 г. влиза в музейната сбирка от старопечатни книги.
1897, 6 май
19-годишното момиче, с униформа на гимназистка в Старозагорската гимназия, е Деша Пиперова. Завършва шестгодишния курс на обучение през 1899 г. и заминава през октомври да следва във Филологическия факултет на Женевския университет. Паралелно с лекциите по педагогика, методология, теория на възпитанието, дикция, френски език, френска литература и образователни теории, от есента на 1901 г. започва да посещава като външен слушател курса по санскрит на професор Фердинанд дьо Сосюр – швейцарски езиковед, основоположник на семиотиката.

През 1902 г. Деша Пиперова получава диплома за учителска правоспособност и се завръща в България, където става учителка по френски език.
1901, 9 декември
Пощенска картичка със снимка на фасадата на Второ ОУ (горе вляво).
1904
Девическата гимназия в Стара Загора е построена през 1882 г.

След Освобождението, това е третата построена обществена сграда в Стара Загора след Общината (1880) и Мъжката гимназия (1880).

Пощенска картичка от 18 август 1904 г.
1905
Сградата на Девическата гимназия е втората голяма сграда от дясно. Вдясно е бившият филиал на Първа гимназия (работилници по практика), още по-на юг е Старият театър.

Оцветена картичка с изцяло нарисувани облаци, изпратена 1916 г.
ок. 1910 г.
Девическата гимназия с дървена ограда. Пощенска картичка, изд. Ив. Р. Сливков с клеймо 11 май 1921 г.

Освен тониране (оцветяване на черно-белите фотографии), може да се видят и други „фотошоп“ манипулации, като например заличаването на клонки.
1912, 26 януари
Макс Верих (1848-1924) е учител по рисуване и краснопис в Старозагорската девическа гимназия в периода 1888-1908.
Тонирана картичка.
1912, септември
Учители от Старозагорската девическа гимназия, по повод преместването на Кръстьо Натов в Панагюрската гимназия.

1914
Атанас Илиев е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия (1892 – 1900; 1903 – 1905), с принос за издигането ѝ като значим просветен център. Първият Префект (градоначалник) на Стара Загора след Освобождението. Негова е фразата: „Наш`та Заара нийде я няма!

Трайна диря оставят педагогическите му изяви и авторски издания, свързани с образованието и възпитанието на младото поколение. Автор на 14 учебника. През 1898 г. създава „Учителска дружба“, а през 1906 г. основава и става председател на първата в България „Родителска дружба“, целта на която е да се грижи за „физическото, умственото и нравствено-религиозното възпитание на учениците".

Атанас Илиев прави важни подобрения на съществуващите наредби: изработва правила за учтивост, организира безплатни семейни забави, безплатна ученическа трапеза и др. Въвежда и отмора от умствените занятия с лека работа в гимназиалната градина. Всеки клас имал своя отделна лека, която обработва, посява и се полива от ученичките. Това било решение и на констатацията му, че оскъдната и бедна храна е основна причина за боледуване в девическата гимназия: „Водими оть правилото: „никой ме не знае какво съмъ ялъ, но всѣкой ме вижда, какво нося““ – „Спомени“, 1926 г.
1910-20 г.
Поглед към родилното, почти от настоящия адрес на Второ ОУ.
Пресечката на ул. „Константин Иречек“ и ул. „Генерал Столетов“.
след 1918 г.
Горe вдясно – сградата на Второ ОУ. Вляво – халите.
1927, май
Ученичките от Старозагорската девическа гимназия отбиват трудовата си повинност в залесяване околностите на града.

Ученичкитѣ отъ Старо-загорската девическа гимназия отбиватъ трудовата си повинностъ въ залесяване околноститѣ на града.
1927
Златка Капсамунова (вдясно) като ученичка в Девическата гимназия в Стара Загора. В същата сграда от 1947 г. тя е учителка по български език и история във Втора прогимназия, а в периода 1956 – 1960 е и директор на Образцовата прогимназия в Стара Загора.
1928 (1929)
Златка Капсамунова (с моминско име Попангелинова) – първият директор на Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“ – Стара Загора. Съпруга на Йордан Капсамунов – кмет на Стара Загора от 1952 до 1962 г.

Снимката е от 1929 г., когато е вече студентка в Педагогическия институт в Пловдив.
1930, март
Провеждането на трудов ден от възпитаници на старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“.
1930, март
Портрет на ученичка от Девическата гимназия в гр. Стара Загора.

Фотоателие „Братя Карастоянови“, София.
1933
В центъра на аероснимката е Градската градина. Можете ли да откриете голямата сграда на Второ ОУ по-нагоре?
Операта ще бъде построена на празното място, където през 1945 г. е изгоряла сградата на Общината.
в периода 1930 – 1939
Девическата гимназия в Стара Загора е вече с каменен зид.

В близък план се виждат детайли от навесът с надвисналата лоза, малката порта и улицата.
1938, 27 септември
Аероснимка с общ план на Стара Загора, в чийто горен ляв ъгъл се вижда сградата на Второ ОУ.

Интересното е, че допреди войната в двора на Девическата гимназия е имало къща.
неизвестно
Вляво - сградата на днешно Второ ОУ. Вдясно - Родилното и Строителния техникум.
1930-те
Димана Данева е българска поетеса. Публикува първото си стихотворение още като 15-годишна ученичка в Старозагорската девическа гимназия „Анастасия Тошева“, където учи в периода 1934 – 1938.
1939, 1-ви октомври
Учителки и ученици от Девическата гимназия в Стара Загора.
Ученичките са с типичните за девическите училища в България барети.
1939
Изложба на рисунки и ръкоделие на ученички от Девическата гимназия
1939, 20 януари
Снимка в двора на Старозагорската девическа гимназия. Училището е зад гърба на фотографа, а посоката на снимане е на север. Вляво се вижда къщата на Попови, на ъгъла на „Черни връх“ („Верихови“) и „Железни врата“.
V „б“ клас е с любимия им учител и техен класен ръководител - Ирина Рад. Шаренкова и г-жа Георгиева.

ок. 1939
В двора на Девическата гимназия се вие хоро. Повод е празненство, вероятно Лазаровден, защото тези носии не са обичайното всекидневно облекло по това време.

В дъното на кадъра (на северозапад) се вижда кубето на църквата „Св. Троица“, а зад него – боровата горичка. От цялата снимка непокътната е къщата в ляво – все още си стои на „Хаджи Димитър Асенов“, над „Ген. Столетов“.

Повечето носии са от Старозагорско, но има и от Трън. Втората снимка показва как изглежда типичната старозагорска носия.
ок. 1939
Снимки от двора на Девическата гимназия. Вероятно от същия ден
1941
На входа лозите са отстъпили на стройни кипариси.

Снимка вероятно на немски войник или офицер. Не по-рано от март 1941.
1947
Бъдещи учители, курсисти в Учителския институт в Стара Загора, на трудов ден за почистване на града.
ок. 1950-те
Дора Граматикова е родена на 17 март 1934 г. През 1954 г. се преместват в Стара Загора, където работи като начална учителка от 1957 до 1989 г. във II ОУ „П. Р. Славейков“.
Станимир Стоянов е от третия ѝ випуск (I-IV „б“ клас - 1966 до 1970 г.) във II ОУ „П. Р. Славейков“ в Стара Загора.
От 1991 г. до 1994 г. замества във II ОУ Илияна Атанасова, която е задочничка. Замества колеги и след това.
Омъжва се за старозагореца Иван Граматиков (на снимката), неин преподавател в Педагогическото училище в Тополовград.
Дъщеря им Елисавета Граматикова също става учител – пенсионира се във Второ основно.
1950-те
Снимка, пазеща спомена от друг строй. По това време училището е Базова прогимназия към Учителски институт.
1950-те
Училищна снимка с класен ръководител Ганка Сачкова.
1950-те
Към Базова прогимназия е сформиран Краеведчески кръжок „Иванка Терзиева“. На снимката са краеведци – пионери и студенти от Учителски институт и Базова прогимназия, които събират материали от Берекетската могила.
1958, 22 март
Началният учител е Ганка Сачкова. Вижда се черната дъска, разграфера за ръкописно писане.
1959
Колективите на Образцова прогимназия „Пeтко Р. Славейков“ и Учителския институт, Стара Загора.
1960-те
Ученици от Второ ОУ „Петко Р. Славейков“ Стара Загора на посещение при граничари на българо-турската граница.

Режимът да се носи униформа в училище е изключително строг. Момчетата обличат бяла риза и черен панталон, а момичетата трябва да бъдат пременени в бяла блуза и черна (плисирана) пола. Момчетата са късо подстригани и носят калпаче, а девойките са с вързани коси и се кичат с барета. Чавдарчетата са със синя връзка около врата, а пионерчетата – с червена.
1960-те
Четвъртокласници се разделят с техния класен ръководител Ганка Сачкова.

Снимка от вестник.
в периода 1957-1961
Първият випуск (1957-1961) във Второ основно училище „П. Р. Славейков“ в Стара Загора се вихри в „Парад на книгата“. Класът на Дора Граматикова представя „Остров Тамбукту“.
Главен постановчик е художникът Илко Георгиев, чийто син Веско е сред действащите лица.
1964
Цветана Дечева – учител по история при ІІ ОУ „Петко Р. Славейков“ в Стара Загора. Преди е била базов учител в Института за усъвършенстване на учители в Стара Загора.
1966/67
Духов оркестър от учебната 1966/67 г.
1970-те
Ученици набор 63 от Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“.
1970
Дора Граматикова с випуск 1970.
На третия ред вляво е Станимир Стоянов, вдясно - Слънчезар Цанков.
1970-те
Ученици набор 64 от Второ ОУ „Петко Р. Славейков“.

Класен ръководител е най-вероятно Иванка Иванова.
1970-те
В двора на Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“. За сравнение е актуална снимка, 50 години по-късно, с порасналата туя.
1973
Учителката Цветана Илиева Дечева с ученици от VI клас на отряд „Иванка Терзиева“ при II ОУ „Петко Р. Славейков“ в Стара Загора. По време на среща с жени антифашистки.
ок. 1974
Възпитанички на Държавното девическо педагогическо училище се събират на 50-годишен юбилей.

Випуск 1924/25 г.
1977
Фанфарната музика на Второ основно училище, начело с Пейчо Гайдаров. От 1952 г. до 1991 г. е учител и диригент на училищен оркестър и хор.
Девическата гимназия е с диригент Симеон Фетваджиев (отпред носи лирата Дарина Лесова). По-късно с тези инструменти свирят учениците от новосформираната Педагогическа гимназия с диригент г-жа Монева.
През 1970 г. се създава Представителен сборен училищен оркестър от 250 музиканти от Второ, Пето, Шесто, Десето и Единадесето основни училища.
1977, 29 ноември
„Потомци на дядо Славейков“ - статия във вестник „Септември“ - бр. 141, стр. 4.
1979
Учителката по история Цветана Илиева Дечева (на втория ред в средата) със VII б клас на II ОУ „Петко Р. Славейков“ в Стара Загора, по време на тематична вечер „Стара Загора – древна и млада“.
1980-те
Училищен балет „Ален мак“ при Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“.
отпреди 1990
Танцов ансамбъл към Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“.
отпреди 1990
Ученици разсаждат кактуси и сукуленти.
отпреди 1990
Ученици от Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“ сглобяват електрическо влакче в стая на втория етаж.
между 1957-1990
По време на социализма.


вероятно между 1957-1990
Ученически екскурзии.



вероятно между 1957-1990
Учителския колектив.

На втората снимка училищния колектив се намира пред чешмата край Харманли – Изворът на Белоногата.
Историята разказва, че Славейков е прекарал известно време от своя живот в Харманли и е имал възможността на опознае региона. Той силно желаел да разбере къде бил погребан Вълкашин. Именно това желание го води до прочулата се по-късно, благодарение на него, чешма. Чешмата била с дванадесет корита,три чучура и впечатлявала със своята архитектура и с масивните си мраморни колони. Именно тук Славейков чува историята за Гергана, предавана от поколение на поколение. По-късно той увековечава тази легенда чрез своята творба. Това е едно от най-изследваните произведения в българската литература и за него са изписани томове. Повечето критици се насочват към обединителната функция на образа на Гергана, към събирателния образ на българката, към силата на духа ѝ и към красотата на българското село. Същите критерии определят това да е сюжета и на първия български комикс.

На третата снимка колективът е на екскурзия във втория по големина български манастир – Бачковският.