През 1841-а, българският учител и книжовник Райно Попович превежда и разпространява свой ръкописен превод на „Робинзон Крузо“ сред учениците си. Следват преводи от преработки на Груев и Богоров. За най-добрия и четивен вариант преди Освобождението се смята „Робинзон на островът си. Приказка твърде нравоучителна [от Д. Дефо]. Преведена и издадена от П. Р. Славейкова за употребление в училищата“ – 1869 г. Самото заглавие е твърде обстоятелствено – посочва целта и читателската аудитория, към която е насочено.Интересна е съпоставката на повествователния модел между преводите на Попович, Богоров и Славейков – от непряко, през пряко и до аз-повествование, т.е. завръщане към модела на Дефо.
